Това бе първото ми пътуване до Златни пясъци от много години. Фирмата, в която работя реши да ни изпрати на обучение в Златни пясъци, хотел Адмирал. Още щом разбрах, че ще нощуваме там, реших да се информирам за хотела, както разбирате не бях ходил там. Впечатлих се от мащабите на хотела и всичко, което прочетох и видях за него в Интернет. Домашните даже малко ми завидяха, не сме почивали в 4-звезден хотел до този момент.
Разбрах, че хотелът разполага с открит и закрит басейн, затова си сложих и банските в куфара. Обстановката ме порази и доста се притесних, дали ще успея да се впиша в тази атмосфера. Снимките на луксозните и уютни стаи и бани ме накараха да изкарам хавлиите и чехлите от багажа, които предвидливо съпругата ми беше сложила.
Беше края на април. В 11 часа всички се качихме на служебния микробус и потеглихме за Златни пясъци. Пътуването мина нормално, малко уморително, но си починахме на бензиностанцията на OMV и се подкрепихме с по един сандвичи и кафе. Облекчихме се и продължихме към Златните.
След няколко часа пристигнахме, бях задрямал в автобуса, когато спряхме на бариерата на паркинга. Още сънен не можах да разбера, че това е паркинга на хотела, само няколко луксозни возила се мъдреха на него. Платихме и паркирахме.
Порази ме фоайето на хотела, просторно, но същевременно много уютно и комфортно. Любезно, служителите на рецепцията ни обслужиха и се разотидохме по стаите. Аз бях настанен на 6-я етаж. Стаята напълно отговаряше на това, което видях в Интернет.До тук всичко беше идеално и се движехме по план. След малко пристигнаха и колегите от Варна, нашата фирма има филиал и там.
След кратка почивка и освежаване отидохме в ресторанта. И тук започнахме вече да се излагаме по български. Освен нашата и Варненската група други посетители в хотели нямаше. Въпреки това чакахме да ни обслужат. Нашата маса се осмели да поръча втора бутилка уиски и се оказа, че от всичко имат само по една бутилка. Един от сервитьорите обаче набързо изприпка до най-близкия нон стоп и донесе поръчаната бутилка уиски.
Като четете сигурно ще си кажете, че не сме били очаквани, напротив за въпросното обучение аз поне знам от две седмици, очевидно шефовете са направили резервация и не би трябвало да се чувстваме като неканени гости или по-зле като натрапници. Обслужването в ресторанта обаче ни караше да се чувстваме точно като натрапници,дошли да им развалят спокойствието. Изкарахме някак си вечерята и се оттеглихме в заслужена почивка. Оказа се, че всички бяха уморени от дългото пътуване да Златни пясъци.
На следващата сутрин след обилната закуска на шведска маса, започна нашето обучение. Тук беше по-добре. Залата беше добре климатизирана, чиста и добре обзаведена. Монтираната аудио визуална техника направи обучението по-интересно и лесно смилаемо, като за отрудени и изморени служители.
Вечерта се повториха събитията от предния ден. Бавно и тромаво обслужване, на всяка втора поръчка един сервитьор посещаваше магазина за да може да изпълни поръчката. Вече даже взехме да се шегуваме с това.
По програма тази вечер имаше организирано посещение на бар. Там освен финландска водка и шотландско уиски друго не ни предложиха. Поръчахме уиски, което според повечето от нас си беше българско, най-вероятно Блек Рам, поне да беше Савой, си казахме ние.
И така, вари ги, печи го, българинът не става за туризъм. Дано не се представяме така и пред чужденците, че нашите Черноморски курорти съвсем ще опустеят.
Дано това се дължи на пролетна умора, все пак е месец април. За съжаление хубавите спомени по-бързо се забравят, командировката в Златни пясъци ще запомня с горкия сервитьор бързащ за пореден път към нон стопа, за да задоволи желанието на поредния клиент, но това все пак не е почивка в Анталия нали.......... но това е една друга история!!
